Практикуващите модерен Тай-масаж работят въз основа на хипотезата, че тялото се изпълва с „въздух“, който се вдишва в белия дроб и се разпръсква в тялото чрез 72000 пътища, наречени „сен“ и които терапевтите манипулират мануално. Това е главната хипотеза, с която борави индийската йога. „Сен“-системата се разбира като физическа или не физическа структура, зависеща от интерпретацията й.
Традиционното учение борави с много по-систематична теоретична система, която определя въздействието на масажните техники върху 5-те слоя на тялото (кожа, тъкан, канали, кости, органи), което се свързва с 4-те природни феномена (земя, вода, вятър, огън). В тази система „сен“ се определят като сухожилия, лигаменти, нерви и кръвоносни съдове, а елементът „въздух“ се разбира като правилно движение. Това тълкуване е взето от будистките учения.